Покана за предоставяне на доказателства за “Стратегия за изкуствен интелект за културните и творческите сектори” – становище на АПФ България

СТАНОВИЩЕ НА АСОЦИАЦИЯТА НА ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ ФОТОГРАФИ (БЪЛГАРИЯ)

относно 

 

Покана за предоставяне на доказателства за “Стратегия за изкуствен интелект за културните и творческите сектори” 

Call for Evidence: AI Strategy for the Cultural and Creative Sectors 

До: Европейската комисия 

Генерална дирекция „Образование, младеж, култура и спорт“ – DG EAC 

Отдел “Културна политика” 

От: Асоциация на професионалните фотографи 

София, България, 09 септември 2026г 

Адрес: България, София 1592, жк Дружба, бл. 94, ет. 1, ап. 1 

E-mail: office@photographers.bg 

Web site: www.photographers.bg 

Телефон: +359 888 766553 

Лице за контакт: Лилия Йотова 

Асоциацията на професионалните фотографи (АПФ) е сдружение с нестопанска цел в обществена полза, създадено през 2016 г., което представлява професионалните фотографи в България и работи за професионалното развитие на гилдията, защитата на авторските права и професионалните интереси на фотографите. От 2018 г. АПФ е пълноправен член на Federation of European Professional Photographers (FEP). 

АПФ обединява професионалисти, работещи в различни направления на фотографията – фотожурналистика, събитийна, портретна, рекламна, модна, студийна, художествена и други форми на професионална фотография. Независимо от конкретната област, всяко фотографско произведение е резултат от творческия труд на неговия автор (фотограф) и представлява част от културната и творческата екосистема. 

Европейската комисия отправи покана за представяне на доказателства, които ще служат за разработване на бъдеща Стратегия за ИИ в секторите на културата и творческите индустрии, чиято цел е да очертае европейски подход към възможностите и предизвикателствата, които изкуственият интелект създава за културните и творческите сектори. Комисията изрично посочва, че стратегията трябва да гарантира, че AI допълва, а не замества човешката креативност, подпомага достъпа до култура и знания и допринася за справедлива, устойчива, иновативна и конкурентоспособна европейска творческа икономика. 

Асоциацията на професионалните фотографи (АПФ) приветства инициативата на Европейската комисия за разработване на стратегия за изкуствения интелект в културния и творческия сектор, както и допитването до творческите индустрии.

2 

Като професионална организация, представляваща фотографи и работеща за развитието и защитата на професионалната фотография, АПФ счита, че европейската политика в областта на изкуствения интелект трябва да постави в центъра устойчивото развитие на човешката креативност в условията на технологична трансформация. В тази връзка АПФ прави настоящите предложения, свързани с фотографския сектор и съчетаване с технологичното развитие. 

1. АВТОРЪТ КАТО ОТПРАВНА ТОЧКА 

По смисъла на ЗАПСП фотографското произведение е резултат от творческа дейност, а автор е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност то е създадено. Зад всяко фотографско произведение стои човек – неговият автор. За АПФ именно признаването и видимостта на този автор трябва да бъде отправната точка в дискусията за бъдещето на фотографията и човешката креативност в ерата на AI. 

Правото на автора да бъде признат като създател на своето произведение и да бъде посочван като такъв е самостоятелно, неимуществено, непрехвърлимо и неотменно морално право, независимо от това как и от кого се управляват имуществените права. 

В цифровата среда обаче признаването на авторството все по-често се сблъсква с практически проблеми. Фотографските произведения могат лесно да бъдат копирани, съхранявани, индексирани, включвани в бази данни, анализирани, преработвани и разпространявани, като при тези процеси информацията за автора може да бъде загубена, премахната или да престане да бъде свързана с конкретното произведение. 

С развитието на AI значението на този проблем нараства, тъй като фотографските произведения могат да бъдат използвани не само като публикувано съдържание, но и като входен ресурс за обучение, развитие и усъвършенстване на AI системи. 

Това поставя два свързани въпроса: как да бъде гарантирано, че авторът остава видим и разпознаваем като създател на конкретното произведение, и как да бъде осигурена прозрачност относно използването на това произведение като входен ресурс за AI. 

Затова АПФ счита, че информацията за авторството трябва да следва произведението през целия му цифров жизнен цикъл и да бъде едновременно видима за човека и разпознаваема от машините. 

2. ЧОВЕШКАТА КРЕАТИВНОСТ И AI 

Този въпрос е пряко свързан с основната цел на Европейската комисия при разработването на Стратегията за AI в културния и творческия сектор – AI да допълва, а не да замества човешката креативност. 

АПФ счита, че човешката креативност трябва да бъде стимулирана поне със същата последователност, с която Европа стимулира развитието и внедряването на AI. Защото AI не може да съществува в творчески вакуум. Неговото развитие се основава в значителна степен на човешки произведения, знания, изображения, текстове, музика и други форми на човешко творчество. 

Европейската стратегия следва да гарантира не само развитието на AI, но и устойчивото съществуване на средата, от която AI черпи своя творчески ресурс. AI трябва да бъде

3 

инструмент за развитие на човешката креативност, а не механизъм за нейното постепенно заместване. 

Съществува риск да се формира цикълът: човешко творчество → AI обучение → AI съдържание → заместване на част от човешкия труд → все по-голямо използване на AI съдържание като ресурс за следващи системи. Европейската политика следва да предотврати отслабването на икономическите и професионалните стимули за създаване на оригинални човешки произведения. 

3. ВИДИМОСТ НА ЧОВЕШКОТО АВТОРСТВО И РАВНОПОСТАВЕНОСТ С AI СЪДЪРЖАНИЕТО 

Европейската политика вече въведе изисквания за прозрачност по отношение на определени видове AI-генерирано и AI-манипулирано съдържание и тяхното обозначаване. АПФ счита, че същият принцип на видимост и проследимост следва да се прилага и към произведенията, създадени от човек. 

Ако е важно да знаем кога едно изображение е създадено или съществено променено чрез AI, защо да не бъде също толкова важно да знаем кой е създал изображението, когато то е човешко произведение? 

АПФ предлага да бъде въведено задължително посочване на автора и носителя на правата, когато той е различен от автора, както и на датата и мястото на създаване на фотографското произведение. Това е инициатива, която ние обсъждаме още от 2019 година, а през 2023 година, при транспонирането на европейската директива за авторско право в българското законодателство официално предложихме това в българския парламент – Становище на АПФ във връзка със ЗИД на ЗАПСП 

Идеята също така бе представена на европейско ниво на Общото събрание на Федерацията на европейските професионални фотографи през 2020г. 

Посочването името на автора не е новост, но идеята е това да не е епизодична практика, а задължително условие при използване на изображения. Подобни практики вече се използват в реалната професионална среда. Например Reuters посочва при публикуването на фотографските си материали както агенцията, така и конкретния фотограф – „REUTERS/Jamal Awad“ или „REUTERS/Claudia Greco“. UNICEF също използва авторски кредити при публикуването на своите фотографски и видеоматериали – пример: UNICEF/UNI843769/Spasov, Българската телеграфна агенция (БТА) посочва както агенцията, така и автора на фотографията, а фотографска агенция Булфото вече 25 години посочва името на автора и името на агенцията при всяка публикация. 

Предложението на АПФ е тази практика да бъде превърната от въпрос на вътрешна политика на отделната медия, агенция или организация в общ принцип за задължително посочване на автора и носителя на правата, когато той е различен от автора. Това не означава задължително поставяне на воден знак върху изображението. 

Обозначаването може да бъде изключително кратко, например: 

© Ivan Ivanov / European Commission / 2026 / Sofia 

© Ivan Ivanov / 2026 / Sofia 

© Ivan Ivanov

4 

Предложението за задължително посочване на автора и носителя на права е формулирано и в дисертационния труд на д-р Лилия Йотова – Бизнес с интелектуална собственост във фотографската индустрия 

Целта на това обозначаване или етикетиране е автора да остане видим, да бъдат уважени неговите морални права. Това от своя страна ще помогне за внасянето на яснота относно авторството, ще улесни доказването му, ще улесни достъпа и контакта с авторите, ще намали така наречените “фалшиви новини”, а хората, чиито имена стоят под фотографските изображения ще носят отговорност за своето творчество. Ясно ще бъде разграничено изкуствено генерираното съдържание от човешкото творчество и това ще допринесе за внасяне на повече яснота за всички. 

4. РАЗГРАНИЧАВАНЕ НА ЧОВЕШКО И AI-СЪДЪРЖАНИЕ 

В същия контекст АПФ счита за необходимо да има ясно разграничение между произведенията, създадени от човек, и съдържанието, създадено или съществено променено чрез AI. Ако европейската политика изисква прозрачност относно определени видове AI съдържание, тази прозрачност следва да бъде допълнена с ясна информация за човешкото авторство. Така двете форми на създаване ще бъдат видими и равнопоставени. 

АПФ предлага да се използват ясни категории, които позволяват да бъде установено дали едно изображение е: 

• създадено от човек; 
• създадено от човек с помощта на AI; 
• създадено от човек, но съществено променено чрез AI; 
• генерирано чрез AI. 

Самото използване на AI технология не следва автоматично да определя статута на произведението. Определяща трябва да бъде степента и естеството на човешкия творчески принос и характерът на извършената AI намеса. 

Тези категории могат да бъдат записвани автоматично от използвания софтуер в метаданните, така че фотографът да не бъде натоварван сам да определя технически и правни категории. 

5. ФОТОГРАФСКИТЕ ПРОИЗВЕДЕНИЯ КАТО ВХОДЕН РЕСУРС ЗА AI 

С развитието на генеративния AI фотографските произведения придобиват и нова функция – те могат да бъдат използвани като входен ресурс за обучение и развитие на AI системи. Изображенията могат да бъдат събирани, анализирани и включвани в големи масиви от данни, използвани за обучение на модели, без авторът непременно да знае за това или да има реална възможност да проследи използването на своето произведение. 

АПФ счита, че е необходимо ясно да се разграничават различните цели и мащаби на това използване. Общественият интерес към научни изследвания, образователни цели и опазване на културното наследство следва да бъде защитен. Същевременно използването на произведенията на авторите като системен ресурс за разработването на търговски AI продукти поставя отделен въпрос за прозрачността, правното основание за използването и справедливото участие на авторите в създадената икономическа стойност. 

АПФ не предлага ограничаване на развитието на AI. Предлагаме да бъде създадена ясна граница между обществено значимите цели, за които европейското право предвижда

5 

изключения, и последващото търговско използване на резултатите, създадени върху основата на огромни масиви от защитени произведения. Изключението за определена цел не следва автоматично да се превръща в основание за неограничено последващо търговско използване. 

6. TDM И НОВИЯТ КОНТЕКСТ НА AI 

Изключенията за автоматизиран анализ на текст и данни, въведени с Директива (ЕС) 2019/790, придобиват ново значение с развитието на съвременните системи за AI. Самата директива определя text and data mining (TDM) като автоматизирана аналитична техника за анализ на текст и данни в цифрова форма, като обхватът ѝ включва и изображения. 

При общото изключение за text and data mining по член 4 от Директива (ЕС) 2019/790 носителят на права може да запази правата си чрез подходящо изрично резервиране, включително чрез машинночетими средства при съдържание, достъпно онлайн. На практика обаче индивидуалното упражняване и контрол на това право е изключително трудно за отделния фотограф, когато произведенията му са разпространени в голям брой сайтове, платформи, архиви и бази данни. 

Затова АПФ счита, че не може да се разчита единствено на индивидуалното техническо отказване. Необходимо е да бъдат развити работещи механизми за прозрачност, лицензиране и колективно управление, които да позволят на авторите реално да упражняват правата си при използване на техните произведения за AI. Препоръчваме Европейската комисия да подкрепи разработването на такива механизми, извършващи мониторинг. 

7. ПРОЗРАЧНОСТ, ЛИЦЕНЗИРАНЕ И СПРАВЕДЛИВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ 

За да може авторът да упражнява ефективно своите права, не е достатъчно да знае, че произведенията му потенциално могат да бъдат използвани за обучение и развитие на AI. Необходимо е да съществува реална прозрачност относно това какви произведения или категории произведения се използват, от кого, за каква цел и при какво правно основание. 

АПФ счита, че прозрачността не трябва да бъде само формално изискване, а практически механизъм, който позволява на автора или неговия представител да установи дали и по какъв начин неговите произведения са били използвани. 

Това е особено важно при фотографията, където отделният автор може да е създал десетки хиляди произведения, разпространени през множество платформи, медии, агенции и архиви. За отделния фотограф практически е невъзможно самостоятелно да проследява използването на всяко свое произведение в огромни масиви от данни. 

Когато използването на фотографски произведения за AI има търговска цел и се извършва в голям мащаб, АПФ счита, че трябва да съществуват работещи механизми за лицензиране и справедливо възнаграждение. Авторите трябва да имат реална възможност да участват в създадената икономическа стойност от използването на техните произведения. 

Индивидуалното договаряне не е достатъчно решение при използване на милиони произведения от огромен брой автори. Необходимо е да бъдат насърчавани стандартизирани и ефективни модели за колективно лицензиране, които позволяват законно използване на големи масиви от произведения, като същевременно осигуряват справедливо възнаграждение на авторите.

6 

8. КОЛЕКТИВНО УПРАВЛЕНИЕ И ЕФЕКТИВНО ПРИЛАГАНЕ 

Именно тук колективното управление на права може да има особено значение. То може да превърне практически неприложимото индивидуално упражняване на права в работещ механизъм: идентифициране на произведенията и авторите → мониторинг на използването → лицензиране → събиране на възнаграждения → разпределение към правоимащите → защита на правата. 

При масово цифрово използване на фотографски произведения колективното управление може да осигури практичен механизъм за упражняване на права, който е невъзможен или икономически неефективен за отделния автор. 

АПФ счита, че европейската стратегия следва да насърчава развитието на такива механизми за визуалните произведения, включително при използването им за обучение и развитие на AI, когато е налице основание за лицензиране и възнаграждение. 

Правото има практическа стойност само когато може да бъде упражнено. Когато разходът за установяване и защита на нарушението е несъразмерно по-висок от стойността на конкретното вземане, индивидуалното упражняване на правата на практика става невъзможно. 

Особено показателен е българският опит с компенсационното възнаграждение за частно копиране. Въпреки че механизмът е предвиден в законодателството, той от години не функционира ефективно. Правени са опити за практическото му въвеждане, но без устойчив резултат, а фотографите като автори в България не са получавали компенсационни възнаграждения за частното копиране на своите произведения – частното копиране в България. Това е особено парадоксално на фона на данните, според които фотографските изображения са сред най-масово копираните видове защитено съдържание за лично ползване. 

9. ДИГИТАЛНА ИДЕНТИФИКАЦИЯ И МЕТАДАННИ И ПРОСЛЕД 

За да бъде ефективна тази система, информацията за автора трябва да следва произведението през целия му цифров жизнен цикъл. Тя не трябва да бъде отделена от изображението и да зависи от това дали следващият потребител ще потърси допълнително кой го е създал. 

Съществуват международни стандарти, които вече позволяват това. IPTC Photo Metadata Standard предоставя структурирани полета за информация за автора, авторските права и други данни, свързани с фотографското произведение. C2PA от своя страна позволява проследяване на произхода и историята на цифровото съдържание. 

АПФ не предлага създаването на нова сложна европейска технологична инфраструктура. Предлагаме използването и постепенното въвеждане на вече съществуващи международни стандарти за идентификация и проследимост на произведенията и техните автори. 

Не е необходимо ЕС да изгражда „нов интернет на авторските права“. Необходимо е да гарантира, че съществуващата цифрова инфраструктура не унищожава информацията за автора, която вече е вложена в произведението. 

В допълнение, следва да бъде насърчено използването на съществуващи международни идентификатори като ISNI и IPI и да бъде изследвана възможността за практическа цифрова идентичност на автора, изградена върху съвместими международни системи. Целта е да може да се следва ясната верига: конкретно произведение → автор → носител на права → права и условия за използване.

7 

10. ОБРАЗОВАНИЕ, ТВОРЧЕСКИ ПРОФЕСИИ И КУЛТУРА 

Развитието на AI не трябва да бъде отделено от развитието на хората, които създават култура и творческо съдържание. Ако Европа иска AI да допълва човешката креативност, тя трябва едновременно да инвестира в нейното съхраняване и развитие. 

АПФ счита, че следва да се насърчава образованието в областта на творческите индустрии и изкуствата, както и съчетаването на творчески, професионални и AI умения. Необходимо е младите хора да получават възможност не само да използват AI, но и да развиват собствените си способности да създават, да мислят критично и да оценяват културно съдържание. 

Ако младите хора не виждат икономическа перспектива в професии като фотография, дизайн, музика, визуални изкуства и други творчески професии, съществува риск тези професии постепенно да бъдат избирани от все по-малко хора. АПФ не твърди, че към настоящия момент има достатъчно доказателства, които позволяват този риск да бъде представен като установена последица от AI, но има такава опасност поради бързото развитие на AI. Предлагаме образованието в областта на творческите индустрии и култура да бъде изследвано и наблюдавано своевременно. 

Европейската политика следва да следи не само броя на вече записаните студенти, но и броя на новоприетите, избора на специалности, завършването, професионалната реализация, доходите, устойчивостта на творческите професии и въздействието на AI върху пазара на творчески труд. 

Необходимо е да се подкрепя едновременно творческото образование + професионалните умения + AI грамотността. 

Европейската политика следва да подкрепя и професионалните и творческите организации, които работят за развитието на тези професии, за предаването на знания и умения и за създаването на устойчива професионална среда. Особено важно е да се подкрепят малките и независимите организации, които често не разполагат с ресурсите на големите културни институции и технологични компании. 

Подкрепата за творческите професии е и подкрепа за европейската култура, идентичност и традиции. Съхраняването на разнообразието от човешки творчески практики е от значение не само за културния живот на Европа, но и за бъдещето на самите технологии. Човешката креативност е ресурсът, върху който се основават развитието на културата, изкуството и технологиите, включително развитието на AI. 

11. КОНКРЕТНИ ПРЕПОРЪКИ КЪМ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ 
12. Човешката креативност да бъде определена като самостоятелен стратегически приоритет. 2. Да бъде въведен принцип на видима човешка авторска принадлежност. 
13. Да бъде въведен общ минимален стандарт за обозначаване на автора, носителя на правата, когато е различен, датата и мястото на създаване, когато е приложимо. 
14. Да бъде гарантирано запазването на информацията за авторството и правата в цифровата среда. 
15. Да бъдат насърчени съществуващите международни стандарти IPTC и C2PA и съществуващите международни идентификатори като ISNI и IPI. 
16. Да бъде осигурена прозрачност относно използването на фотографски произведения за обучение и развитие на AI, включително относно целта, мащаба и правното основание.

8 

7. Да се прави ясно разграничение между обществено значимите изключения за TDM и последващото търговско използване на резултатите. 
8. Да бъдат развити работещи механизми за лицензиране и справедливо възнаграждение при мащабно търговско използване на фотографски произведения за AI. 
9. Да бъде насърчено ефективното колективно управление на права за визуални произведения, когато индивидуалното управление е невъзможно или икономически неефективно. 
10. Да бъде насърчено образованието, което съчетава творчески, професионални и AI умения. 
11. Да бъдат подкрепени професионалните и творческите организации, включително малките и независимите организации. 
12. Да бъдат подкрепени политики за запазване и развитие на европейското културно многообразие, идентичност, традиции и човешка креативност. 
13. Да бъде подкрепено развитието на европейска координация и представителство на професионалните фотографски организации. 
14. ФИНАЛНА ПОЗИЦИЯ 

Асоциацията на професионалните фотографи (АПФ) подкрепя развитието на изкуствения интелект и неговото отговорно използване в културния и творческия сектор. Считаме обаче, че развитието на технологиите трябва да върви заедно с развитието и защитата на човешката креативност. 

В основата на всяко фотографско произведение, създадено в резултат на творческа дейност, стои неговият автор. Затова авторът трябва да бъде видим, разпознаваем и посочван като създател на своето произведение. Това е основата, върху която могат да бъдат изградени ефективните механизми за проследимост, управление и защита на правата в цифровата среда. 

Европа вече създаде правила за прозрачност относно AI съдържанието. Според АПФ същата последователност следва да бъде приложена и към човешкото авторство. Човешкото и AI съдържанието трябва да бъдат ясно разграничими, без това да поставя човешкото творчество в по-неблагоприятно положение. 

Европейската стратегия следва едновременно да стимулира иновациите, да създава условия за справедливо използване и лицензиране на произведенията, да осигурява справедливо възнаграждение на авторите и да подкрепя образованието и професионалните организации, които съхраняват и развиват творческите професии. 

За АПФ това не е избор между човека и технологията. Въпросът е как технологията да бъде поставена в служба на човека и неговата способност да създава. Човешката креативност е основата на културата и изкуството, но тя е и един от двигателите на технологичното развитие, включително на развитието на AI. 

Нашата позиция е: AI трябва да бъде инструмент за развитие на човешката креативност, а не механизъм за нейното постепенно заместване. А авторът трябва да остане видим. 

Асоциация на професионалните фотографи (АПФ) 

Лилия Йотова, PhD 

(Председател) 

9 септември 2026 г. 

София