На 5 декември 2023 година, в зала “Запад” на Народното събрание бе проведена дискусия “ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ. ТВОРЧЕСТВО. АВТОРСКО ПРАВО.”, организирана от БАМП и Комисията по култура и медии. Бяха разисквани основни правни, регулаторни, технологични и етични въпроси, произтичащи от навлизането на Изкуствения Интелект (АI) в областта на творческите индустрии.
Събитието бе открито от председателя на Комисията по култура и медии към Народното събрание г-н Тома Биков. Модератор на дискусията бе изпълнителният директор на Българска асоциация на музикалните продуценти (БАМП) г-жа Петя Точарова. Имаше представители от различните творчески сектори, като фотографския бе представен от Соломон Франсез, който бе един от панелистите в обсъждането, Лилия Йотова – председател на АПФ, Евгени Димитров – член на УС на АПФ, Ивелина Берова – член на АПФ, адв. Десислав Владимиров и адв. Лъчезара Дилова от адвокатска кантора Владимиров-Кискинов. Като панелисти още се изказаха Станислава Армутлиева – продуцент, Вирджиния Рекърдс, Захари Карабашлиев – писател, Мариана Тодорова – футоролог БАН, проф. д-р Марияна Лазарова – преподавател и специалист по интелектуална собственост НАТФИЗ, Десислава Матева – експерт интелектуална собственост, адвокат, Доброслав Димитров – председател на УС на БАСКОМ. Сред присъстващите бяха още г-н Мехти Меликов – директор дирекция Авторско право към Министерство на културата, Любен Дилов – син – депутат, Иван Начев – директор на Института по интелектуална собственост и технологичен трансфер и тн.
Соломон Франсез представи гледната точка на фотографите относно навлизането на ИИ. Фотографията е един от най-засегнатите сектори в творческите индустрии. Съществуват вече много генеративни изкуствени интелекти, които създават изображения по зададен текст, команда. Тези платформи се занимават главно с генериране на изображения. Обществото е заплашено от завихряща се вълна на виртуална реалност и вече дори и специалисти трудно различават коя снимка е синтетично създадена и коя е реална. Бе отбелязан и факта, че из мрежата се събират фотографии от ИИ за научни и учебни цели, а де факто всички цели са комерсиални, тъй като създадените продукти, проучвания, кодове и тн се продават.
Много е важно да бъде създадена яснота и прозрачност относно така наречените input и output произведения, които ИИ използва, за да анализира, генерира и да се самообучава чрез Deep Machine Learning. Тоест, авторите трябва да знаят кои техни произведения се използват за тези цели и да дадат своето разрешение чрез лицензиране за тяхната употреба.
Посочена бе необходимостта произведенията, генерирани с ИИ, ясно да се обозначават като такива, като разбира се, по същия начин трябва да се процедира и с посочването на името на автора.
АПФ счита, че изображенията, създадени с Изкуствен Интелект (AI) не трябва да се наричат снимки или фотографии, защото са създадени не чрез фотокамера и обработка на светлината по традиционен начин, а чрез създаване на съвкупност от налични фотографии. Изображенията, създадени от ИИ не могат да гарантират, че това, което виждате, е реално и съществува. Особено в областта на журналистиката това е опасно и създава предпоставки за фалшиви новини, манипулации и тн. Затова е необходимо задължително обозначаване на синтетично генерираните изображения, както и провеждане на обучения сред потребителите как да различават изкуственото от естественото.
АПФ подкрепя становището на Немския Фотографски Съюз относно генеративния изкуствен интелект и го е превела на български език, защото в него има добри практики, добре са очертани проблемите на бранша, а също така са предложени някои много добри решения.
Прилагаме тази позиция, за да се запознаете с нея.