Асоциацията на професионалните фотографи (АПФ) се запозна и обсъди предстоящите промени в Закона за защита на личните данни и на УС взе следното становище:

При обсъжданията за промени в ЗЗЛД не са участвали фотографски организации и са допуснати възможности за правни казуси засягащи нашите права, поради което си позволяваме да дадем следните бележки, касаещи професията ни.

В публикувания Проект на Закон за изменение и допълненеие на Закона за защита на личните данни не откриваме нито облекчения, нито пък разяснения с оглед фотографската дейност. Установява се, че снимка на физическо лице, от която то може да бъде идентифицирано по пряк и непосредствен начин, представлява „лични данни“, както по смисъла на Закона за защита на лични данни (ЗЗЛД), така и на Общия регламент за защита на данните (по-известен като GDPR).

В частта на Проекта за портретната фотография се съдържат  проблемни моменти в случаите, когато някой може да се разпознае на снимката, т.е. за професионалните фотографи нараства още повече натиска да сключват всякакви нови и сложни, обременяващи т.нар. моделрелийзи (договор за снимки между фотограф и модел).

Тук въпросителната остава още повече за всички онези хора, които биват снимани случайно на улицата. Например докато някой върви или изникне интересна ситуация за фотографиране, която е интересна имненно заради това, че заснетото лице не знае, че е заснето. В този случай фотографията би могла да бъде принудително унищожена от автора, ако е в сила задължително да се попита сниманото лице дали дава разрешението си. Това пряко застрашава всекидневните ангажименти на фотожурналистите.

Нашият законодател, който ще гласува изменение в Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) трябва да регламентира изключение по отношение на фотографите. А именно, че фотографите изпълняват дейността си на основание легитимен интерес поради, което не подлежат на тези толкова строги изисквания и установени мерки с предложението за искане на предварително съгласие.

Ако тези поправки станат реалност, то ще се създават ситуации, в които заради факта, че определени лица не са доволни, че някой ги е заснел, а това се отнася за документалната фотография или медийни събития, те със сигурност ще използват регламента за защита на личните данни за да заглушават медийното отразяване.

Биха могли да се появят заплахи с високи глоби и по този начин ще бъде ощетено правото на обществото за информация.

Регламентът дава много добра възможност на националните парламенти да направят известни промени. Би могло с изменението на ЗЗЛД да се предвидят изключения за фотографията. В Германия специално се обсъжда чл. 89, който съдържа възможност за облекчения на работата на всички хора, които извършват някаква архиваторска по тип дейност. Там може да се вкара възможност за закрила на работата на фотографите и медиите в по-широк контекст.

Ние, членовете на АПФ, чрез УС,  призоваваме българския законодател да не допуска тези ограничаващи работата на професионалните фотографи мерки и да извади творческата фотографска индустрия от неудобното положение, в което я поставя задължението за информиране съобразно член 13 от GDPR.

Нека българският законодател да реагира бързо и да се възползва от многото дерогации, предвидени за конкретизиране на нормите на регламента в националното законодателство на държавите членки на ЕС.

Управителен Съвет на АПФ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.